Защо птиците могат да летят, ние – не

Децата  поглеждат към небето и често питат: „Защо птиците могат да летят, а ние не?“
Отговорът е прост: птиците имат специално „оборудване“ за летене - крила, пера, лек скелет и много силни мускули.
Те също така знаят как правилно да се носят във въздуха, точно както добрият плувец работи с водата.
Ето и  още обяснения, които дава Татяна Менщикова.

Птица в полет. Снимка: Shutterstock

Птицата лети, защото крилото ѝ дава сили, които я издигат над земята. Тази подемна сила я повдига във въздуха нагоре.
Когато крилото се движи напред, въздухът над него преминава по-бързо, а въздухът под него - бавно. Това създава по-малко налягане отгоре и по-голямо налягане отдолу. Така крилото „повдига“ птицата.

Направете експеримент, по време на пътуване с кола. Нека детето извади ръка през прозореца и я наклони леко. Въздушният поток ще избутва ръката му нагоре.

Ролята на крилата

Простото издигане не е достатъчно – птицата трябва да се движи напред. Това се постига чрез размахване на крилете: тя спуска крилата си надолу и назад, избутвайки въздуха надолу.
Ако детето е по-голямо, може да му припомните третия закон на Нютон. Той дава точният отговор: въздухът избутва птицата нагоре и напред. Подемна сила + тласък напред = полет.

Крилото не е просто „лопатка“, която загребва въздух.
Горната повърхност е леко изпъкнала, докато долната повърхност е по-плоска. Този „профил“ помага на въздуха да минава по-бързо отгоре и по-бавно отдолу, повдигайки птицата.
На върха на крилото дългите махови пера действат като ветрило – режат въздуха, намаляват съпротивлението и подпомагат движението.
Птицата леко променя ъгъла на крилото си. По-голям ъгъл означава по-голямо подемно усилие, но и по-голямо съпротивление; по-малък ъгъл означава по-бързо движение напред.

Помагат перата и опашката

Орел, който носи риба от морето. Снимка: Shutterstock

Перата са леки и здрави. Те правят крилото широко, без да добавят излишно тегло. „Капсулират“ го и намаляват турбуленцията и шума.
Опашката е едновременно кормило и спирачка. Разтварянето ѝ като ветрило забавя полета и прави кацането меко. Прибирането ѝ ускорява полета ѝ. Лекото й завъртане променя посоката.

Във въздуха  

Супермускули: Птиците имат мощни гръдни мускули, които спускат крилата им. На гърдите има „кил“ – ръб на гръдната кост, на който се закрепват мускулите.
Леко тяло: Много птици имат кухи кости (с прегради), което ги прави здрави, но леки.
Бърз метаболизъм: сърцето и белите дробове работят интензивно, а кръвта бързо пренася кислород – има гориво за пляскане с крила.
Запазване на енергията: Птиците използват възходящите течения, за да се реят (орли, щъркели), да летят във V-образна формация и да се крият една зад друга от настъпващия въздух (гъски).

Всички птици ли летят

Не всички. Щраусите тичат, пингвините се „плъзгат“ във водата – крилата им са се превърнали в плавници. Те са избрали различни начини на придвижване, но следват същите правила и се възползват от тях като птиците във въздуха: форма, сила, съпротивление.

Направете експеримент

Хартиен самолет. Сгънете обикновен хартиен самолет. Ако носът му е твърде тежък, той ще се спусне; ако леко огънете крилата нагоре, ще стане по-стабилен. Така се балансира подемната сила и теглото.
Ръка в въздушно течение. Нека детето ( под ваш контрол и внимателно) извади дланта си през прозореца, докато колата бавно се движи. След това да опита да наклони дланта си ла ляво и на дясно. Така ще усети как потокът я бута нагоре и надолу. Така крилото „улавя“ въздуха.

Съвети за родители

Говорете просто. Обяснявайте стъпка по стъпка: „Крилото създава подемна сила, размахването на крилата осигурява тяга – опашката управлява.“
Използвайте сравнения: плуване във вода, ръка в течение, хартиен самолет.
Подходящо обяснение според възрастта: за малки деца – „крилото улавя въздуха като парашут“, за ученици – „различно налягане отгоре и отдолу.“
Наблюдавайте заедно: как врабчето бързо размахва криле (къси криле – много пляскания), как хвърчило се носи (улавяйки теченията), как гълъбът „спира“ като леко разтваря опашката си преди да кацне.

Мона Василева